Европейският съюз се основава на върховенството на закона. Това означава, че Съюзът предприема всяко действие въз основа на договори, които са одобрени доброволно и демократично от всички държави — членки на ЕС. Например, ако дадена област на политиката не е посочена в договорите, Комисията не може да предлага закони в тази област.
Договорите представляват обвързващи споразумения между държавите — членки на ЕС. С тях се определят целите на ЕС, правилата за институциите на Съюза, начините на вземане на решения и отношенията между ЕС и неговите страни членки.
Договорите се изменят с цел повишаване на ефективността и прозрачността на ЕС, подготовка за присъединяването на нови страни и въвеждане на нови области на сътрудничество, като например единната валута.
Съгласно договорите институциите на ЕС могат да приемат закони, които след това страните членки прилагат. Можете да се запознаете с пълните текстове на договорите, законите, съдебната практика и законодателните предложения в базата данни за правото на ЕС EUR-Lex.
При всяко присъединяване на нови страни към ЕС, учредителните договори се изменят:
2013 г. (Хърватия)
2007 г. (България, Румъния)
2004 г. (Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словения, Словакия, Унгария, Чехия)
1995 г. (Австрия, Финландия, Швеция)
1986 г. (Испания, Португалия)
1981 г. (Гърция)
1973 г. (Дания, Ирландия, Обединено кралство).
Договорите се обсъждат и приемат от всички държави — членки на ЕС и се ратифицират от техните парламенти, понякога след провеждането на референдум.
Основни договори: https://european-union.europa.eu/principles-countries-history/principles-and-values/founding-agreements_bg
Допълнителна информация
Възгледите и мненията, изразени тук, принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват официалната позиция на Европейската комисия. Европейската комисия не може да гарантира точността на информацията, съдържаща се в тях. Нито Комисията, нито което и да е лице, действащо от името на Комисията, носят отговорност за съдържанието или информацията, публикувана тук.
