Евробарометър: Несигурният свят поражда високи очаквания към ЕС

Евробарометър: Несигурният свят поражда високи очаквания към ЕС

1 юли 2026

75% от европейците смятат, че ЕС е остров на стабилност в един несигурен свят – увеличение с 8 процентни пункта спрямо есента на 2025 г.

• 74% от европейците считат членството на страната си в ЕС за полезно, което е най-високият резултат, регистриран някога в проучване на Евробарометър от 1983 г. насам

• Според 68% от анкетираните ЕС трябва да играе по-важна роля при защитата на гражданите от глобални кризи и рискове за сигурността

• 73% биха желали ЕС да разполага с повече средства за справяне с глобалните предизвикателства

Европейците са все по-обезпокоени за състоянието на икономиката, но продължават да ценят високо мира, защитата и сътрудничеството в ЕС, както и качеството на живот, което той дава.

Резултатите от най-новото проучване на Евробарометър по поръчка на Европейския парламент (ЕП), публикувано в сряда, показват, че европейците възприемат ЕС като безопасен „пристан“ на фона на една геополитическа несигурност. 75% от европейците смятат, че ЕС е остров на стабилност в един несигурен свят. Този дял представлява увеличение с 8 процентни пункта спрямо есента на 2025 г. и е вторият най-висок за последното десетилетие.

На национално равнище стойностите по този показател варират от 94% в Португалия до 60% в Естония, като българските резултати са близо до средното ниво за ЕС – 72%.

Събитията в последно време засилиха песимизма на европейците за бъдещето на света: 58% са песимистично настроени (спрямо 38% оптимистично настроени). Песимизмът за бъдещето на света се е увеличил с 6 процентни пункта от есента на 2025 г. насам. Общото настроение на гражданите се колебае между несигурност (44%) и надежда (43%), които са двата най-чести отговора, с които гражданите описват настроението си в момента.

Данните за България сочат, че 46% от анкетираните изразяват оптимистични нагласи за бъдещето на света, докато 44% са песимистично настроени. Най-често посочваната емоция, описваща настоящото емоционално състояние на българските респонденти, е надеждата (50%), следвана от несигурността (36%) и увереността (35%).

В един динамичен свят, в който съюзите се променят, 74% от европейците считат членството в ЕС за полезно — това е рекордно високо ниво, достигнато само през 2025 г. Приносът на ЕС за защитата на мира и укрепването на сигурността е възприеман като основна и нарастваща полза от членството (40%, +3 процентни пункта спрямо пролетта на 2025 г.). Подобреното сътрудничество между държавите членки, което върви ръка за ръка с членството, е на второ място (34%).

В България 57% от анкетираните са на мнение, че членството в ЕС е от полза на страната, което я поставя на последно място сред държавите членки по този показател, след Франция и Австрия (и двете с 62%). Като основни и нарастващи ползи за България се открояват новите възможности за работа за българите (49%), следвани от приноса на ЕС за опазване на мира и укрепване на сигурността (29%). Подобреното сътрудничество между държавите членки (27%) остава на трето място по приоритет за българските респонденти.

„В период на глобална несигурност европейците все повече възприемат Европейския съюз като символ на стабилност. В един неспокоен свят това доверие е най-голямото предимство на Европа. То е свързано с ясното очакване да действаме решително, за да осигурим сигурност, просперитет и възможности за нашите граждани“, заяви председателката на Европейския парламент Мецола.

Очакванията към ЕС са високи — гражданите искат по-голяма геополитическа независимост

За да укрепи позицията си в света, гражданите са на мнение, че ЕС трябва да се съсредоточи върху отбраната и сигурността (39%) и енергийната независимост (35%). Значението, което те отдават на енергийната сигурност, е нараснало с 6 процентни пункта спрямо есента на 2025 г. Европейците поставят конкурентоспособността и икономиката на трето място сред приоритетните области, които ще укрепят позициите на ЕС в световен мащаб.

Анкетираните българи са посочили конкурентоспособността, икономиката и промишлеността (40%) като най-ключова тема, към която ЕС трябва да насочи вниманието си, за да утвърди позицията си на водеща сила в света. Този показател запазва първото си място и спрямо миналата година, като отбелязва увеличение от 5 процентни пункта. На второ и трето място сред посочените приоритетни теми се нареждат енергийната независимост (36%) и демографията, миграцията и застаряващото население (30%). Отбраната и сигурността (29%) остават на четвърто място по приоритет за българските респонденти.

На фона на многобройните предизвикателства гражданите са изразили желание Европейският съюз да стане по-силен. Според 68% от анкетираните той трябва да играе по-важна роля при защитата на хората от глобални кризи и рискове за сигурността. Мнозинството европейци биха искали държавите членки на ЕС, да бъдат по-единни в сложната международна обстановка и заявяват, че ЕС трябва да насърчава зачитането на международното право от всички държави (подкрепа от 90% за двете твърдения). Също така 73% от гражданите биха желали ЕС да разполага с повече средства за справяне с глобалните предизвикателства.

В България 53% от анкетираните считат, че ролята на ЕС в защитата на гражданите от глобални кризи и рискове за сигурността трябва да стане по-важна, докато според 27% тя следва да остане непроменена, като страната попада в една група с Румъния (54%), следвана от Чехия (46%), Австрия (45%) и Полша (44%). Подобно на средното за ЕС, висок остава и делът на българските респонденти, които биха искали държавите членки на ЕС да бъдат по-обединени в настоящия контекст (84%) и които смятат, че ЕС трябва да насърчава спазването на международното право от всички държави (89%). По отношение на необходимостта ЕС да разполага с повече средства за справяне с глобалните предизвикателства, подкрепата в България (67%) е по-ниска от средната за ЕС (73%), като най-високите стойности се наблюдават в Португалия (92%), Малта (91%), Кипър и Финландия (по 87%).

Качеството на живот е добро, но има страх от понижаване на жизнения стандарт

Проучването на Евробарометър от пролетта на 2026 г. измерва и начина, по който гражданите възприемат качеството на живот в ЕС. Като цяло отзивите са положителни: 83% от анкетираните заявяват, че са доволни от качеството си на живот, докато 17% заявяват, че не са. Този дял обаче спада до 69% сред хората, които изпитват затруднения да плащат сметките си от време на време, и до едва 40% сред тези, които са изправени пред такива затруднения през по-голямата част от времето. Физическото и психичното здраве (51%) и финансовото положение (49%) са смятани за основните критерии за добро качество на живот.

На национално ниво 67% от анкетираните заявяват, че са доволни от качеството си на живот, докато 32% не са. При изпитване на трудности при плащане на сметки, едва 28% от тези, които срещат такива затруднения през по-голямата част от времето, са доволни от качеството си на живот. За сравнение, сред тези, които се сблъскват с такива трудности по-рядко, делът на доволните е 66%, а сред тези, които почти никога или никога не срещат финансови затруднения, той достига 86%. Тези резултати се потвърждават и при отчитане на факта, че финансовото положение е посочено от българските респонденти като водещ компонент (59%), допринасящ за доброто качество на живот. На второ и трето място са психическото и физическото здраве (47%) и социалният живот (46%).

Почти трима от всеки десет граждани (29%) очакват стандартът им на живот да се понижи през следващите години спрямо 50%, които смятат, че ще остане същият, и 18%, които очакват той да се повиши. Страхът от спад в жизнения стандарт е най-силно изразен във Франция (44%), Португалия (39%) и Австрия и Германия (по 38%).

Данните за България са сходни със средните за ЕС, като 31% очакват стандартът им на живот да се понижи през следващите години, 43% смятат, че той няма да се промени, а 17% очакват той да се подобри.

Инфлацията е основен проблем, по който европейците искат Европейският парламент да предприеме действия

Мнението, че икономиката трябва да се подобри, е в унисон с отговорите на европейците на въпроса върху кои теми Европейският парламент трябва да съсредоточи вниманието си. Според гражданите ЕП трябва да се бори приоритетно с инфлацията, нарастващите цени и разходи за живот (47%, +6 процентни пункта спрямо есента на 2025 г.). Решаването на този проблем вече беше откроено като приоритет в предишни проучвания, но в настоящото проучване придоби още по-голямо значение и е водеща тема – с преднина от дванадесет пункта. Следват икономиката и създаването на работни места (35 %, =) и отбраната и сигурността на ЕС (34 %, =).

Като най-важен приоритет българските респонденти посочват инфлацията, нарастващите цени и разходите за живот (63%), което е с 16 процентни пункта над средното за ЕС. Следват икономиката и създаването на работни места (50%), а на трето място се нарежда бедността и социалното изключване (40%). Отбраната и сигурността (24%, +5 проценти пункта) са посочени на пето място по приоритет от българските анкетирани.

ЕС и Европейският парламент — устойчива демокрация

Общите показатели, измерващи одобрението на ЕС и ЕП, останаха стабилни в проучването на Евробарометър от пролетта на 2026 г., с едно сериозно изключение: 59% от гражданите, участвали в последната анкета, заявяват, че са доволни от начина, по който функционира демокрацията в ЕС, което представлява увеличение с пет процентни пункта от ноември 2025 г. насам и се равнява на най-високото регистрирано някога равнище – през 2022 г.

В България 55% от анкетираните изразяват положителни нагласи към начина, по който функционира демокрацията в ЕС, стойност близка до средната за ЕС, като страната попада в една група с Румъния (54%), Германия (53%), Франция (53%), Австрия (52%) и Словения (52%). Най-високи нива на удовлетвореност се наблюдават в Дания (79%) и Полша (76%), а най-ниски – в Гърция (39%) и Кипър (45%).

Пълните резултати от проучването са на разположение на уебсайта на Евробарометър.

Контекст

Проучването на Евробарометър от пролетта на 2026 г. по поръчка на Европейския парламент беше проведено от агенцията за проучвания и консултации Verian в периода между 9 април и 4 май във всички 27 държави членки на ЕС. То е направено чрез анкети „лице в лице“, като в няколко държави (Кипър, Дания, Малта, Финландия и Швеция) са използвани и видео интервюта (CAVI). Проведени са общо 26 421 интервюта. Резултатите за ЕС са статистически претеглени в зависимост от населението на всяка държава.