Можем ли да се снабдим с качествена храна с чист произход? Напълно е възможно, но тук съществува един основен проблем пред българския производител на земеделски култури: къде да реализира именно тази качествена, органична продукция.
Представяме Ви Божидара Кузманова - студент в специалност “Бизнес мениджмънт и предприемачество” към Стопански факултет на ЮЗУ “Неофит Рилски”
Авторът на статията за зеленото възстановяване на Европа и в частност - селското стопанство, стратегията “От фермата до трапезата”, е един млад ентусиаст с опит в биоземеделието и преките продажби на регионално ниво в България. Аз съм Божидара Кузманова, студент в специалност “Бизнес мениджмънт и предприемачество” към Стопански факултет на ЮЗУ “Неофит Рилски”. Към момента работя в сферата на дигиталния маркетинг, като помагам на бизнеси от различни индустрии да постигат по-високи продажби в онлайн среда. Аз съм дъщеря на земеделски производител от Югозападния регион и точно затова се спрях на тази тема. В близките 2 години планирам лансиране на собствен проект, насочен към подкрепа на малкия и среден бизнес в областта на селското стопанство, хотелиерството и родния туризъм. Работя в насока регистрирането на дигитална агенция “Диджитал ми” (Digital me) и проект “Умник”, които имат за цел да интегрират малкия и среден бизнес в ерата на дигитализацията по един на първо място - хуманен, и на второ - бюджетен начин.
Божидара Кузманова
Възгледите и мненията, изразени тук, принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват официалната позиция на Европейската комисия. Европейската комисия не може да гарантира точността на информацията, съдържаща се в тях. Нито Комисията, нито което и да е лице, действащо от името на Комисията, носят отговорност за съдържанието или информацията, публикувана тук.
Дигитални разкази на Новото поколение ЕС
Авторски дигитални продукти, инициирани и подкрепени от „Европа директно“ – Благоевград
Стратегията “От фермата до трапезата”
Днес сякаш Европа придобива нова обвивка, която, за щастие, не е само един външен процес, а напротив - обръща се все по-сериозно внимание на вътрешната структура, политиките за действие и общото укрепване на държавите членки по много отправни точки. Един такъв пример е Зелената сделка на ЕС, или Европейският зелен пакт. Това е систематизирана, планирана и иновативна програма с множество политики, които са фокусирани върху намаляването и неутрализирането на вредите от карбонизация и климатичните промени до 2050 г. Накратко това е една програма, която е насочена към обществото на Европа за устойчива и осъзната трансформация към екологосъобразен (природосъобразен), ресурсно-ефективен и икономически обоснован начин на живот.
Разбира се, резултатите, към които се стреми ЕС не могат да бъдат постигнати за пет или десет години. Тоова налага да се премине към дългосрочно планиране, както и е налице необходимост от публичност по отношение на политиките, заложени в Зелената сделка. В прогнозите се залага намаляне на вредните емисии на територията на Европа с до 50%, сравнено с нивата от 1990 г. Не е само това обаче. Погледът на ЕС е доста по-мащабен, защото в Зеления пакт попадат множество и разнообразни индустрии, които ще трябва да преустановят използването на различни суровини, техника, материали, дори методи на работа, които не са природосъобразни. За общото благосъстояние на климата, почвите, водите и биоразнообразието, както и за нашия начин на живот като цяло ЕС подготвя планирани, аргументирани действия и възможности за реализиране на този, смея да твърдя - хуманно и социално насочен, проект в няколко направления, включително: транспорт, промишленост, енергетика, селско стопанство, финанси, регионално развитие, научни изследвания и иновации.
Тази статия има за цел да ви даде полезна, обоснована и достъпна информация с основен фокус върху селското стопанство, а в частност - биоземеделието в Югозападния регион на България. Въпреки малките си размери от 110,994 km² , тя е една от страните членки на ЕС, която показва значителен темп на развитие на биологичния дял в родното стопанство. Все повече малки и средни български стопанства отправят поглед към добре устроените програми за биоземеделие и хуманно отношение към животните. Преминаването към био производство, съобразно нормите на ЕС за едно зелено бъдеще, е с ключово значение за успеха в борбата с намаляване на пестицидите в почвите и водите, както и вредните емисии във въздуха.
От проучване на медията “Инвестор Бг” (investor.bg), става ясно, че биоземеделието в периода 2012-2018 нараства с голям процент, а числовата разлика е впечатляваща. За 2012 година биологичните площи са едва 39 138 хектара, а в контрапункт се разкриват 128 839 хектара през 2018 година. По статистически данни от Евростат към 2019 г., България е на 25 място сред страните членки по биоземеделие, като тук трябва да се има предвид, че се сравняват различни по площ и стабилност страни. Тази статия има за цел да ви даде друга гледна точка, извън общата статистика - тази на производителите, като ви разкрие тяхното аргументирано мнение защо нашата страна има потенциал за развитие на биоземеделие.
През лятото на 2021 година се проведе любителско проучване, в което участваха не само български производители, а и млади хора, които са в качеството си на съвременни потребители. Чрез анкетиране на двете групи стигаме до общи данни, чиято разбивка ще прочетете в следващите редове. Успоредно на проведената анкета се състояха 5 качествени интервюта с български производители от Югозападния регион. Въпросите са изцяло съобразени според целите на статията, която е пряко свързана със стратегията “От фермата до трапезата” (The Farm to Fork Strategy).
Можем ли да се снабдим с качествена храна с чист произход? Напълно е възможно, но тук се поставя един основен проблем пред българския производител на земеделски култури: къде да реализира именно тази качествена, органична продукция. Към момента възможностите в България са ограничени, защото големите вериги на принципа на франчайз нямат интерес да работят с малки и средни български производители, които не могат да си позволят големите разходи за маркетинг, логистика и безбройните клаузи в договорите за партньорство. Днес в нашата страна именно тези земеделци имат няколко свободни места, където да предлагат директно продукцията си на осъзнатия потребител, търсещ качествена храна. Това са откритите пазари в делнични дни и организираните в няколко града фермерски пазари и фестивали. Разбира се, тук се поместват и стотиците земеделци, които предлагат продукция директно от домовете си, онлайн или на малки квартални площади, както и семейните магазини за хранителни продукти, плодове и зеленчуци. Въпросът тук е “Това обаче достатъчно ли е?”. Определено не можем да твърдим, че е.
Липсата на възможности за реализация на продукцията до голяма степен зависи и от поведението на потребителя в България, който все по-често и някак неосъзнато прибягва до ежедневно, рутинно пазаруване в големи вериги магазини, откъдето се снабдява с всичко необходимо: от почистващите препарати до плодовете и вината, например. Ето защо авторът на статията се допита със завишено любопитство до 70 млади български потребители в социалните мрежи, задавайки кратки и ясни въпроси, свързани с техния начин на пазаруване. За решаването на един проблем на макро, дори наднационално ниво трябва да се погледнат и двете страни на монетата.
Фактът, че България се подрежда на последни места по обработване на земите по биосъобразен метод не бива да слага анатема на българския производител, защото най-вероятно за околните са невидими онези безкрайни разходи, които именно тези земеделци не могат да си позволят да поемат. Според 100% от интервюираните земеделски производители, използването на биологично сертифицирани препарати и торове, заедно с високо качествена, модерна техника, е разход, който без помощта на ЕС не може да бъде поет, защото цената на един био препарат на българския пазар е от 3 до 4 пъти по-висока за до 2 пъти по-малка разфасовка, което само по себе си говори за увеличаване разходите за отглеждане на продукция, а оттам - увеличаване на крайната цена за потребителя. Ценообразуването е проблем, за който в България малко се говори, и е минимална публичността, без значение от силните викове на производителите, които всячески се опитват да обяснят, че качествената и чиста храна има своята стойност.
Стратегията “От фермата до трапезата” е една прекрасна възможност, според 90% от интервюраните земеделски производители, да се даде именно тази гласност по отношение на качеството на храната, както и за нейното производство. Те смятат, също така, че обработването на почвите с препарати, които благоприятстват намаляването на пестицидите, може да окаже ефект върху обогатяването на почвата с минерали, соли и вещества, които подхранват кореновата система на растенията по един екосъобразен начин. Производителите, взели участие в анкетирането и интервютата, споделят мнение, че новата, модерна техника също може да бъде с ключово значение в биоземеделието и животновъдството, защото има потенциален шанс да се намалят вредните емисии - оттам и въглеродния отпечатък върху планетата. Единодушно е мнението на 100% от интервюираните, че природните ресурси трябва да се ценят, докато реално все още ги има. В това число, включват и разумното използване на водата както от стопанствата, така и за домакинските нужди на всяко семейство, защото всички би следвало да сме част от “Зеления пакт” - както производители, така и потребители, съвкупно всички граждани на Европа.
Един интересен момент е пречупването на самото наименование на стратегията, заложена в Европейския зелен пакт, касаеща селското стопанство. Интервюиращият и автор на тази статия зададе на петима производители един и същ въпрос: “Вие как разбирате идеята зад фразата от фермата до трапезата?”. Интересно ли ви е да разберете?
Тук се разкрива една човещина, присъща на родните производители, които поддържат българските традиции да се обработват земи, попадали в историята под чуждо владичество, но накрая винаги отвоювани от българи за българи. Емоционален, но истински момент, защото всеки производител иска човешко уважение към труда, услията, старанието и жертвата. На мнозина ще се стори странно, но осъзнатите потребители знаят, че производителят в малките и средни, дори големи стопанства не почива. Работният ден не приключва в 17:00 часа и националните празници не се чувстват по този познат патриотичен начин, защото за да стигне продукцията до трапезата на всеки любящ родното потребител - производителят трябва да е отгледал дадените земеделски култури (през цялата година), да е организирал пласментна политика и да е подготвил логистиката, за да може хлябът, зеленчуците и плодовете да са при нас в точния момент, за да се насладите на истинските вкусове и хранителни качества. Това обобщено е отговорът на тези петима производители от Югозападна България. Младен Георгиев обаче споделя и още нещо:
“Ние сме любящ народ. Производителите са тези, които трябва да предадат любовта към природата през продукта до трапезата. Не на последно място, клиентът трябва да усети тази грижа, с която ние производителите отглеждаме всеки продукт, тук в България, а повярвайте, самият процес не е никак лек, но ние трябва да сме тук за нашите деца, за тяхната качествена храна, защото храната е здраве. Ако можем да помогнем в борбата с карбонизацията - бихме го направили, защото всеки носи отговорност чрез своите ежедневни действия.”
Обработването на плодородните земи не касае само използването на препарати и торове, които са екологично ефективни и щадящи състава на почвата. Биоземеделието изисква стократно повече грижи по отношение на борбата с паразити и инсектициди, плевелите и поддържането на тревните площи. С други думи, ето тук идва частта, която касае човешките ресурси, ръчния труд и новата техника. Всеки от изброените компоненти оказва влияние върху мотивацията на земеделците да прилагат биосъобразни мерки и да се придържат към действията и политиките на Зеления пакт.
Знаете ли, че 100% от интервюираните производители срещат трудности в наемането на качествен работен ресурс, въпреки регламентираното заплащане? Е, може ли да се обработват хиляди хектари площ без човешки ресурс? Дългосрочно - липсата на работна ръка обезателно ще повлияе на обема земеделска продукция. Слабият интерес към работа в този сектор може да доведе дори до нейния разсип, което би било в контрапункт на мерките, обързани в Зелената сделка. Производителите са единодушни, че проблемът, на първо място, е на макрониво, а след това на наднационално, защото бизнесите са под ударите на плаваща държавна система, бавна администрация, ниска информираност и отчасти - образователната система, която не мотивира младите хора да развиват знания и умения в специализирани учебни заведения, с фокус върху селското стопанство.
Как може да се реши проблемът поне по отношение на контрола над разпределението на финансовите средства според функциите и нуждите на стопанствата? Истината е, че Европа има предложения и това пряко касае чуждестранният мониторинг, който в България трудолюбивите земеделски производители приематположително. При едно правилно разпределение на средствата и субсидиите ще има реален шанс да се предоставят поне два пъти по-добри условия за труд, по-справедливо заплащане, както и възможност за нови работни места (споделят 75% от проведените интервюта).
За щастие по отношение на гласността, все повече стопанства намират начин да информират потребителите по важни теми в сектора чрез социалните мрежи, създавайки представителни профили на бизнеса и предлаганите продукти от фермата. 60% от участниците в анкетата активно споделят в Интернет информация за начина на производство на дадените земеделски култури, за метода на работа, за екологичната отговорност и най-вече за начините, по които храната може да стигне до крайния потребител. Това до голяма степен показва, че без значение от нишата, всеки бизнес има реален шанс да участва в процеса на дигитализация, която също е част от зеленото възстановяване на Европа.
80% от анкетираните стопанства предлагат доставки до дома на клиента или до други търговски (хранителни) обекти, складови бази на онлайн платформи за чиста храна, или партньорски физически магазини. Останалите изграждат в момента дистрибуционна политика, като вземат предвид ограничаването на вредните емисии от транспорт. В същото време, 70% смятат, че има начини за оптимизиране на доставките по един екосъобразен и ефективен начин не само по отношение на вредните емсии, а и на отпадъка от излишна опаковка. Например, земеделските производители обмислят стратегия за доставки веднъж до два пъти седмично, вместо да се изпращат поръчки всеки ден. Те предлагат и възможност за вземане на поръчката от магазин/ търговски обект/ склад - което ограничава отпадъка от допълнителна опаковка. 30% вече прилагат тези действия и са оптимизирали логистиката, за да намалят битовия отпадък от пакетиране и карбонизацията.
Ето какви мерки предприемат в своето ежедневие земеделските производители, за да бъдат част от зеленото възстановяване на Европа:
10 от 10 стопанства обработват почвите без използването на вредни торове, препарати и химикали;
9 от 10 стопанства рециклират битов отпадък;
7/10 прилагат контрол над прекомерното и неправилно използване на водата;
6/10 инвестират в по-модерна техника с нисък показател за вредни емисии;
6/10 преработват излишната или останалата суровина в алтернативен продукт и максимално се стремят към намаляне разсипа на продукция;
3/10 търсят екологични алтернативни варианти за опаковка и последващо рециклиране.
В общата статистика 80% от анкетираните и 75% от интервюираните земеделски стопанства имат интерес да се включат в зеленото възстановяване на Европа, като към момента прилагат екологично насочени мерки в ежедневната поддръжка на почвите и цялостното производство. Резултатите могат да бъдат определени като оптимистични, тъй като все още има земеделци и фермери, които не са запознати обстойно със “Зеления пакт”, което ги спира да дадат категорично мнение по поставените аспекти във въпросниците. Все пак стратегията “От фермата до трапезата” има поле за развитие в България, защото все повече са осъзнатите, будни и дейни производители, които държат на качествената храна. А, какво по-хубаво потребителите също да бъдат готови да консумират тази храна?
Стратегията “От фермата до трапезата” касае не само земеделския производител. Реално, той може да тества и валидира дали биоземеделието е подходящо за неговото стопанство, доходи и стратегия. Същитаната в предложената стратегия обаче се корени в отношението и на самия потребител към качествената храна. Седемдесет анкетирани участника в социалните мрежи споделят мнение по 5 интересни въпроса. Това са млади граждани на България, които са на възраст между 18-34 години. От макретинг гледна точка, тази извадка е съставена от т.нар. “пазаруващи” потребители, които реално работят, осигуряват се, разпределят бюджет за ежедневни нужди, инвестират и се развиват. Приложено може да видите към статията резултатите от дигиталната анкета, но общото заключение е доста оптимистично. Проучване на Евробарометър за 2020 година посочва, че 56% от взелите участие в анкетата граждани вече разпознават логото на биологично отглежданите земеделски продукти, както в това число: месо, яйца, млечни продукти и консервирани храни. В България на организираните фермерски пазари и месечните фестивали се създава прекрасна възможност потребителите да пазаруват пресни, свежи и екологично отгледани продукти директно от земеделските производители (снимки от такива пазари може да видите в приложенията под статията). Но откъде пазаруват онези потребители, които не могат да посетят тези фермерски пазари? Дали отскачат директно до големия супермаркет, или рационално, разумно и предвидливо подбират всеки продукт, който купуват?
Сред седемдесетината участници в анкетата 85% отбелязват, че предпочитат да се снабдят с пресни плодове, зеленчуци, ядки и подправки от малки магазини, които предлагат само такъв тип продукция (познатите ни магазин “плод-зеленчук”). Останалите 15% оптимизират времето за пазар, като директно посещават супермаркет с надеждата, че там има контрол над качеството. Реално погледнато, наистина има потребители, които имат тайм мениджмънт и не искат да губят излишно време, обикалявайки 2-3 локации, откъдето да вземат в пъти по-качествена храна. 97% от анкетираните избират винаги българските земеделски продукти пред вносните, а 100% са убедени в неповторимите вкусови качества на родното земеделско производство.
Убедихте ли се в двете страни на монетата и че тя самата е в нашите ръце? Двете основни двигателни сили на свободната икономика са търсене (demand) и предлагане (supply), но за да съществуват и функционират трябва да присъства и човешкият фактор, който да задвижва и двете, в противен случай, историята дава солидни примери от голямата депресия през 1929 г. до високата инфлация през годините и предстоящите кризи. Едно е сигурно - земеделието и животновъдството винаги са били и ще останат в основата на всяка държава, защото изхранването на човечеството започва от малкото, собствено производство в семейната градина до големите стопанства, предлагащи пресни, сезонни, хранителни продукти директно на крайния потребител или предоставящи суровини на преработващи предприятия с цел максимално използване на продукцията и минимален разсип. Процесите в едно стопанство ще останат невидими за околните, но едно е сигурно - те трябва да бъдат все повече екологично съобразени, защото ние обработваме земята, от която очакваме качествена продукция, но тя не е дар, който да бъде постоянно експлоатиран. Ние, гражданите на Европа, би следвало да се грижим на зашия земен дом, да го съхраняваме и обичаме по начин, по който всеки земеделец и фермер обгрижват реколтата и стадото. Зеленото възстановяване на Европа е възможно и напълно постижимо, ако се осъзнаят двете страни на монетата. Както производителите правят крачки към биоземеделието и хуманното отношение към животните, така и потребителите би следвало да са толерантни към труда, времето и усилията на онези, които се грижат храната ни да достигне от фермата до трапезата.
“Малкият принц” от Екзюпери ни учи, че “истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите”. Ако трябва да облеча с мои думи как аз разбирам зеленото възстановяване на Европа през призмата на всички интервюрани земеделци, фермери и потребители, бих ви споделила една, може би, романтична идея, която е семпла, но съществена.
Обществото на Европа трябва да се настрои за един преход към по-екологичен начин на живот, който да не носи чувство на задължение или принуда, а напротив - съпричастност и готовност за участие в това зелено възстановяване, започвайки от нашето ежедневие и нашите действия. Възможно е крайно дипломатично и научно да обясним политиките, заложени в “Зеления пакт”, но най-просто можем да откроим три основни направления, върху които в следващите години ще се работи: пораждане на любов към храната, изграждане на отношение към природата и отдаване уважение към труда на производителя, който не почива след 17:00 часа, а целогодишно се бори за качествена, биологична продукция, която да стигне от фермата до трапезата по един екосъобразен начин. Това са хуманните аспекти, които можем да открием в “Зелената сделка”.
Използвана литература:
Обществено мнение за общата селскостопанска политика за 2020 година
The business case for biodiversity, The European Green Deal (May 2020)
Зелената сделка и усилията на ЕС за декарбонизация на икономиката през последните десетилетия
List of potential AGRICULTURAL PRACTICES that ECO-SCHEMES could support
Commission published recommendations for Common Agricultural Policy (CAP)
EU Organic Action Plan factsheet
Evaluation of the EU legislation on the welfare of farmed animals
Implementation Report on the Sustainable Use of Pesticides Directive
